Friday, or, The Other Island

ISBN: 0801855926
ISBN 13: 9780801855924
By: Michel Tournier Norman Denny

Check Price Now


Classics Currently Reading Favorites Fiction France French French Literature Literature School To Read

About this book

Friday, winner of the 1967 Grand Prix du Roman of the Académie Française, is a sly, enchanting retelling of the legend of Robinson Crusoe by the man the New Yorker calls "France's best and probably best-known writer." Cast away on a tropical island, Michel Tournier's god-fearing Crusoe sets out to tame it, to remake it in the image of the civilization he has left behind. Alone and against incredible odds, he almost succeeds. Then a mulatto named Friday appears and teaches Robinson that there are, after all, better things in life than civilization.

Reader's Thoughts


Acttually i didn't like the book but i like The pictures in it hh

Ana Dias

At first, I found the book a bit dull, more like a survival manual. But then I started to realize the transformations a person suffers when it is 28 years on a desert island and found the wonderful end though with feather Friday.


I was unfairly suspicious of this book the way I'm unfairly suspicious of musicians who mostly sing other people's songs - chalk it up to my adolescent and more than just slightly Puritanical obsession with originality. But of course that's all bullshit. Friday gains a lot from being a story whose plot we already know; to put this graphically, we might say that its horizontal axis shrinks while its vertical one elongates. We've been to this island before, we know the drama of use that Defoe managed somehow to put together out of banana leaves and coconut shells; but what we don't (or didn't) know is what would happen if the entire drama took place within the playful and exorbitant mind of a contemporary French philosopher. What's that you say? You'd rather be stuck in a tank of pissed-off cobras than trapped in the mind of a French philosopher for two hundred pages? But before you dismiss this book out of hand as an exercise or circle of hell, know that Tournier, like his master Bachelard, puts the philo back in philosophy. The drama may be interior, but it is rich and, on almost every page, incredibly beautiful. Tournier has mystified many contemporary critics with the way he's managed to fill unwaveringly conventional narrative forms with intensely original experiences (sorry to echo the "old bottle, new wine" metaphor that at least three different reviewers used about this book. I am VERY susceptible to back matter); but reading a book like this, you come to realize how incredibly effective an investigational tool narrative can be. And, to top it all off, you get to return to that strange and mystically boring little island again, if only for a few hundred more pages.

Mikael Kuoppala

An original and wonderfully rich interpretation of the tale of Robinson Crusoe. Tournier is a true master.

Milen Semkov

Отегчи ме до смърт. Точно такъв тип книги ме карат да се сетя за един от любимите ми цитати от Тери Пратчет: "Сюзън мразеше литературата. Тя винаги би предпочела да прочете някоя добра книга." Имам чувството, че за да получи една книга признание като "истинска" и "стойностна" литература в днешно време, тя трябва да отговаря на следните критерии:- претенциозно написана- скучна, много скучна (така прочитането й се счита за един вид интелектуален подвиг и прочитът й по дефиниция се счита за белег на висока култура и интелигентност)- пълна със самоцелни псевдофилософски размишления- засукано заглавие (аз бих я кръстил "Робинзон се опитва да мисли")Е, мога само да кажа, че тази книга безспорно е еманация на истинската, стойностна литература. На фона на географската и социокултурна изолация и темпоралната застиналост, Турние безкомпромисно анализира метафизичната същност на битието и на вечния екзистенциален въпрос за измамната илюзия на съществуването, което е сведено до изначалната същност на битието... ахм, не можах да се сдържа... (хвърля книгата и отива да прочете нещо нтересно)п.с. не издържах до края, така че се извинявам, ако съм изпуснал някое внезапно подобрение на стила или гениално прозрение, поради което напълно съм пропуснал истинската стойност на книгата. Това си е лично мое, субективно мнение и някой друг може и да сметне книгата за добра и интересно написана. Peace.

Isabel Maia

Robinson lançou-se ao mar em Setembro de 1759, a bordo do Virgínia. O seu objectivo era fazer trocas comerciais e fortuna, se possível, na América do Sul. Ao largo do arquipélago de Juan Fernandez, próximo da costa do Chile, o navio é apanhado numa tempestade e naufraga, sendo Robinson o único sobrevivente. Até à passagem de um navio ao largo da sua Speranza passaram-se 28 anos, pautados pelos seus esforços de civilização e pela companhia do fiel cão Tenn e de Sexta Feira, um índio resgatado à crueldade da sua própria tribo.**ATENÇÃO: Contém spoilers**Falar deste livro implica falar-vos um pouco da minha experiência de leitura. O meu Francês está perro, enferrujado, com falta de uso. Precisava mesmo de o exercitar. Acabei por lê-lo como se ainda não tivesse saído do universo das salas de aula: lapiseira na mão, dicionário ao lado, avançando capítulo a capítulo, sublinhando as palavras que não conhecia ou que tinha dúvidas para as confirmar no final de cada um. Demorei bastante tempo a terminar mas deu para entender que afinal não estou tão enferrujada na compreensão como julgava. Passando para a “análise” do texto em si, esta é uma história muito simples de acompanhar e com uma linguagem à medida da simplicidade da mesma. Não é à toa que a tradução portuguesa deste livro está recomendada para alunos do 8º ano pelo Plano Nacional de Leitura. Mesmo para quem não tem um domínio a 100% da língua francesa, consegue perceber com facilidade o enredo por completo. A única dificuldade que pode surgir prende-se com uma linguagem muito técnica na área da náutica podendo trazer alguns problemas de compreensão aos menos versados na matéria. Olhando para o enredo em si, sem muitos detalhes, os leitores mais atentos poderão dizer “Mas eu já li isto algures!”. Por mera coincidência ou não, existem pontos em comum entre este livro de Michel Tournier e “As Aventuras de Robinson Crusoé” de Daniel Defoe. Nos dois livros, o enredo geral (naufrágio, construção da jangada, civilização da ilha, salvamento do Sexta Feira, etc.) é semelhante, bem como o tempo de permanência na ilha (28 anos). O que difere um do outro é a abordagem ao enredo e o final. No que toca a abordagem, Defoe foca-se mais no esforço de civilização e improviso de Robinson; Tournier aposta numa visão mais moralista, ressalvando a amizade e o respeito entre Robinson e Sexta Feira. No que toca ao final, com Defoe Robinson e Sexta Feira saem da ilha em direcção a casa; com Tournier Sexta Feira vai-se embora e Robinson fica na ilha. Em jeito de conclusão, julgo que aqueles que leram e gostaram d’ “As Aventuras de Robinson Crusoé” também gostarão desde “Vendredi ou la vie sauvage”.


I love the descriptions of wild life pictured on this book. It wasa great retelling on the original.I read the one from my highschool's library.


I found this on the shelves the other day as we were clearing out and remembered it. I had a lovely little re-read of some sections. It's an absolute ripper and of course did not go into the clear out pile. I loved Defoe's 'Robinson Crusoe', and this re-telling that explores the relationship between Crusoe and Friday I loved even more. It has the warmth that the original lacks. (That's not a criticism of the original, just a comment. The tone of the original is completely in keeping with its time and its narrator.) This book would be glorious without any illustrations, but is lucky enough to have fantastic ones by Chistopher Corr that are a bonus. The cover is delightful, and all aflame with tropical colour. The internals are unshaded line drawings, which could be called naive in style but are expert in their rendering. A really wonderful read, that would be enjoyed all on its own, but has added depth after reading the original first.

Maite Iracheta

Para que Tournier haga unas piruetas literarias extraordinarias le basta un hombre y una isla. Su Viernes es lo que yo llamo el verdadero Self Made Man.


this was a good bookits about Robinson Crusoeand Fridaywellthats pretty much all there's to say.Robinson's ship sinkshe finds a desert island (Speranza)and lives therethen he saves an indian manfrom being eatenand he starts serving himbut thensomething happens

Xana Barreto

Este livro relembra-nos o quão importante é a comunicação entre o ser humano e que viver numa ilha isolada pode ser divertido, mas só durante momentos escassos...


Devorei-o em 3 tempos. Esta foi das obras obrigatórias na escola de que mais gostei.

Bistra Ivanova

** spoiler alert ** нямам оригиналния робинзон край себе си, за да проверя някои неща конкретно, но турниеевата версия до някое време следва едно към едно класиката, която всички сме чели като деца; само дето споменава събитията, на които помня, че доста се наблягаше (писането, изборетенията, земеделието, животновъдството), съвсем бегло - само ги маркира по-любопитно е как човекът започва да прави държава наново - измисля ритуали, законодателство, правосъдие (наред с това има известни колебания не е ли напълно безсмислено всичко това, щом е съвсем сам) когато петкан се появява, робинзон взема ролята на господаря, който учи, заповядва, бие и наказва по някое време обаче му светва и решава да приема петкан за свой брат - връща се към природните си и донякъде животински корени, което връщане му се отразава чудесно - физически и психически (ами духовно? какво означава такова връщане, а?) и така - робинзон започва да се чувства супер! толкова свеж и млад, много по-млад, откогато е отпътувал с кораба от англия! съвсем към края на романа край острова акостира кораб, от чийто капитан робинзон научава, че от корабокрушението са минали трийсетина години бързо изчислява, че вече сигурно е на към 50 и всъщност би могъл да бъде нечий дядо... само ден по-рано той се е чувствал толкова млад и жив, а сега - изведнъж се вижда като старецсрещата с капитана, представител на обществото, за което така дъгло е жадувал, му дава храна за размисъл - бързо осъзнава, че "младостта" му тогава е била само физическа, а в действителност вече е бил роб на алчността, лицемерието, фалша сега робинзон има друго! - "всъщност днес той беше много по-млад от благочестивия и стиснат младеж, който се бе качил на борда на вирджиния. защото неговата младост не беше биологична, обречена на разложение и носеща в себе си някакъв необясним порив към пълен упадък. младостта му бе от материя неорганична, божествена, слънчева. всяка сутрин за него бе едно ново начало, първоначалото на всемирната история. под лъчите на бога слънце сперанца тръпнеше във вечно настояще, без минало и бъдеще. нима щеше да се откъсне от този миг вечност, който се крепеше върху острието на едно абсолютно съвършенство, за да пропадне в някакъв свят на тление, пепел и разруха!"това е - робинзон избира да остане на острова, в своята младост и своя безкрай на сутринта разбира, че петкан го е изоставил и се е качил на кораба на европейците и това го натъжава... докато изведнъж от храстите не изксача младото момче, готвач на кораба, което пък е решило да слезе от него и да заживее с робинзон...


Livro da juventude... Acho que durante anos fiquei a pensar no Sexta-Feira e na ideia de viver isolada numa ilha... Além de tudo, se bem me lembro este livro também dá grande valor à amizade que cresceu entre os dois :)

Furi Curi

so gewd so far. yea, I stopped reading it, b/c I messed up on my finals. bad aftertaste, I guess.

Share your thoughts

Your email address will not be published. Required fields are marked *